-
Загубената кауза
В един от старите панелни квартали пролетта беше дошла и дърветата по улиците бяха украсени с прекрасни цветове. Кварталът се събуждаше от зимната си дрямка и шумна глъч все по-често огласяше детските площадки между блоковете. Хората започнаха отново да излизат на разходки до близките паркове, а в някои необичайно топли вечери - да се събират пред блоковете, за да играят карти, да пийнат по нещо или просто да си поговорят. Вяра Росенова беше подпряла лакти на перваза на терасата и оглеждаше квартала.
Прочети още… -
История за чипове и самолети
– КАКВО?! Гласът на Бенджамин Фейк се чу иззад вратата на офиса му и отекна между бюрата на подчинените му. Те се спогледаха мълчаливо и уплашено. Знаеха защо той беше ядосан и какво значеше това за тях и за работните им места. Слуховете се бяха оказали верни. Бенджамин ги беше успокоявал в продължение на месеци, че държи нещата под контрол, но това явно не беше така. Идваше криза и скоро повечето от тях щяха да останат без работа.
Прочети още… -
Млади и свободни
Николай отвори очи няколко минути преди алармата му да звънне и побърза да я изключи. Беше спал само няколко часа, но се чувстваше отпочинал, а и тази сутрин сънят с нищо не можеше да го съблазни – животът беше станал много по-примамващ. Пред очите му изплуваха образите от предишната вечер и приятна тръпка премина през тялото му. Обърна се по гръб, разтърка лицето си и преигра в главата си цялата нощ, с всяка малка подробност.
Прочети още… -
Спирка за разкази
Страхотният проект на сдружение “Кашалот” – “Спирка за разкази”, ме подтикна да напиша няколко много кратки разказа, с които да участвам в инициативата. „Миг“ беше одобрен от организаторите и намери мястото си на спирка „Васил Априлов“ в Пловдив. Тук можете да прочетете и другите два разказа, които написах. Миг Малкото момиченце се усмихваше широко и си играеше с жилетката на баба си, която седеше свита в голям стол. Тази усмивка озаряваше светът на старата жена и я караше да се чувства жизнена и истински щастлива, сякаш цялото й съществуване се въртеше около светлината на това дете.
Прочети още… -
За приятелството и планината
За последен път проверихме дали не бяхме забравили нещо и нарамихме раниците. Слънцето напичаше ярко и настроението ни беше добро. Времето се очакваше да се влоши в следващите дни, но ние нямахме търпение да започнем похода си. Вдишахме дълбоко от планинския въздух и поехме напред. Селището, от което тръгнахме, беше начална точка на множество планински пътеки и повечето от къщите наоколо бяха къщи за гости. Бяхме оставили колата в гаража на една такава къща.
Прочети още… -
За възпитанието
Извратени либерални идеи! Искали да забраняват физическото наказание над децата, моля ти се! После се чудиш защо ти казвам, че ни пробутват джендър идеологии… Ами как няма?! Тея хора как очакват едно дете да научи що е добро и лошо? Че то без бой човек не се става! Казвам ти, нещата отиват на по-зле. Едно време баща ми и чичо ми знаеш ли какъв бой са ми хвърляли като правех глупости?
Прочети още… -
Избрани цитати от „На изток от Рая“
През лятото на 2018 година прочетох „На изток от Рая“ на Джон Стайнбек, която бързо се превърна в една от любимите ми книги, а Стайнбек – в любим автор. Докато чета имам навика да си записвам или да снимам откъси, които намирам за интересни и провокиращи, и докато четох „На изток от Рая“ не направих изключение. Наскоро се завърнах към пасажите, които съм си отбелязал, и реших, че си струва да ги пресея и да споделя тези, които имат силно значение, дори и без широкия контекст на книгата.
Прочети още… -
Няма вече истински жени
Денят беше слънчев и топъл. Двамата с Блажо Стоименов се бяхме разположили на пейка в парка и се припичахме на слънцето. Блажо обичаше да коментира минаващите хора и сега силно се възмущаваше от преминаващ наблизо мъж, който буташе количка с дете: – Виж го тоз, бе! Количка тръгнал да бута… Къде е жена му, да си свърши работата? Няма вече истински жени, ей, не са същите. Модерни станаха. А мъжете? Кой го знае тоя какъв е чехльо, да се оставя да върши женски работи.
Прочети още… -
В плен на миналото
Едва ли може да се намери някой, който да каже, че България няма богата история, и едва ли може да се намери българин, който да каже, че не е горд с историята си. Истината е, че ние толкова много обичаме историята си, че имаме проблемна връзка с нея. Трудно ни е да погледнем напред, защото сме прекалено заети да се прехласваме по миналото. Цялата ни идентичност се върти около постиженията и борбите на хора, които са живели стотици или хиляди години преди нас.
Прочети още… -
Кръв, кал и смърт
Пролог Окопите се виеха като прорези в земята, сякаш някой великан, угнетен бог, сляпо я е раздирал с ножа си. Бил е измъчван от страшна болка – тумор, някъде в съзнанието му, който го беше накарал да обезумее и да унищожи всичко, за което милее. Обзет от лудост, той е беснеел в страховитата си ярост, блъскал е с юмруци, ритал е с крака, докато по земята не бе останало нищо, което да напомня за предишната й красота.
Прочети още…